* * *

Poetry

552 0 3

Седя на гарата сутринта,

но няма те да дойдеш

и да стоплиш моята душа.

С усмивка да ме погледнеш

и с прегръдка да ме изпратиш...

Къде отиде? Ела ти пак при мен.

Не бързай да си тръгваш, моля те,

не ме оставяй в нощта, обгърнат от самота.

Обичам те, но явно съм виновен за това,
сякаш изправяш ме на съд, без дори
и да пророниш и една сълза...

Пореден разговор по телефона,

но ми се иска да те видя пак,

за да не е тъй самотна нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gefita (Георги Табаков)

Представи си усещането за което мечтаеш.
Повече ще те стопли.
Красотата на цветните ти моменти лични.

2009-07-20T01:46:05+03:00
Nos7radam (Ноно Якимов)

Всеки разбира поезията по свой собствен начин ... Не ме учи какво е позия и какво не е .... Просто не намирам смисала да спора с теб ...

2009-01-09T00:29:50+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Я по ведро...
С това име трябва да пишеш други стихове ..., а не да хленчиш!Що то хленченето не е поезия!

2008-12-29T10:56:57+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0