6 мар. 2011 г., 20:15

* * *

733 0 1

Не съжалявам, че докрая себе си бях,

до последната целувка всичко изтърпях.

Взе ми много, защото аз го позволих,

но стига вече! И последната сълза изтрих.

 

Отчаяно признавам ръцете потреперват,

но очите ми за тебе няма и да трепнат.

Вървя сама, за последно в тъмнитата...

а след това забравям теб и самотата.

 

Уморена съм от твоите дела,

от лекомислени постъпки и всичко онова.

Нали обичах, а от любовта боли...

достатъчно се лутах в твоите лъжи!

         А сега върви, върви, върви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...