* * *
Не съжалявам, че докрая себе си бях,
до последната целувка всичко изтърпях.
Взе ми много, защото аз го позволих,
но стига вече! И последната сълза изтрих.
Отчаяно признавам ръцете потреперват,
но очите ми за тебе няма и да трепнат.
Вървя сама, за последно в тъмнитата...
а след това забравям теб и самотата.
Уморена съм от твоите дела,
от лекомислени постъпки и всичко онова.
Нали обичах, а от любовта боли...
достатъчно се лутах в твоите лъжи!
А сега върви, върви, върви...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Todos los derechos reservados
