Не съжалявам, че докрая себе си бях,

до последната целувка всичко изтърпях.

Взе ми много, защото аз го позволих,

но стига вече! И последната сълза изтрих.

Отчаяно признавам ръцете потреперват,

но очите ми за тебе няма и да трепнат.

Вървя сама, за последно в тъмнитата...

а след това забравям теб и самотата.

Уморена съм от твоите дела,

от лекомислени постъпки и всичко онова.

Нали обичах, а от любовта боли...

достатъчно се лутах в твоите лъжи!

         А сега върви, върви, върви...