* * *

Poetry

735 0 1

Не съжалявам, че докрая себе си бях,

до последната целувка всичко изтърпях.

Взе ми много, защото аз го позволих,

но стига вече! И последната сълза изтрих.

Отчаяно признавам ръцете потреперват,

но очите ми за тебе няма и да трепнат.

Вървя сама, за последно в тъмнитата...

а след това забравям теб и самотата.

Уморена съм от твоите дела,

от лекомислени постъпки и всичко онова.

Нали обичах, а от любовта боли...

достатъчно се лутах в твоите лъжи!

А сега върви, върви, върви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0