23 янв. 2010 г., 13:04

* * *

742 0 4

 

В безсмислието на изгаснала звезда

се вгледахме и удивихме!

За участ зла и за беда

в сърцето й - единствено открихме -

 

складирана човешката печал...

И нищо вече не напомня,

че някога, от нейната свещена кал,

създаден бе Адам, бащата

на осъдените живи

и страдащи за неродената им майка...

А как блестеше....

За малко, едва за милиард години,

а вечността е тъй безкрайна....

С кого сме днес роднини?

Разкрий ми свойта тайна,

защо угасна, къде е светлината?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...