23.01.2010 г., 13:04 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
481 0 4

 

В безсмислието на изгаснала звезда

се вгледахме и удивихме!

За участ зла и за беда

в сърцето й - единствено открихме -

 

складирана човешката печал...

И нищо вече не напомня,

че някога, от нейната свещена кал,

създаден бе Адам, бащата

на осъдените живи

и страдащи за неродената им майка...

А как блестеше....

За малко, едва за милиард години,

а вечността е тъй безкрайна....

С кого сме днес роднини?

Разкрий ми свойта тайна,

защо угасна, къде е светлината?

© Галин Добрев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??