23.01.2010 г., 13:04 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
613 0 4
В безсмислието на изгаснала звезда
се вгледахме и удивихме!
За участ зла и за беда
в сърцето й - единствено открихме -
складирана човешката печал...
И нищо вече не напомня,
че някога, от нейната свещена кал,
създаден бе Адам, бащата
на осъдените живи
и страдащи за неродената им майка...
А как блестеше....
За малко, едва за милиард години, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галин Добрев Всички права запазени

Предложения
: ??:??