Jan 23, 2010, 1:04 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
615 0 4
В безсмислието на изгаснала звезда
се вгледахме и удивихме!
За участ зла и за беда
в сърцето й - единствено открихме -
складирана човешката печал...
И нищо вече не напомня,
че някога, от нейната свещена кал,
създаден бе Адам, бащата
на осъдените живи
и страдащи за неродената им майка...
А как блестеше....
За малко, едва за милиард години, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галин Добрев All rights reserved.

Random works
: ??:??