17 окт. 2012 г., 01:43

* * *

1.8K 0 5

                                              * * *

 

                                       По улиците

                                       тръгнах дрипав,

                                       за да си изпрося

                                       мъничко любов.

                                       Една красавица

                                       подхвърли

                                       свойта милостиня -

                                       пренебрежителна усмивчица.

 

                                       Какво да правя,

                                       щом съм просяк -

                                       набързо

                                       я напъхах

                                       в своя

                                       скъсан джоб.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свилен Стоев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочетох един бодлив коментар от тебе и надникнах тука. Хубаво стихче. Хареса ми.
    Аз съм в откровения от доста време. Понякога се сдухвам и преставам да пиша за известно време но винаги се връщам тук. От профила ти забелязах че живеем в една страна. Ще ми е интересно да чета и други твои неща. Поздрави!
  • Струва ми се,че тя те е напъхала в големия си джоб. Интересно мислиш.
  • Ех ,минах от тук и надникнах в краткото стихче.Ще се срещнем отново.
  • Хе, добре! Поздрав!
  • Много интересно,добре че скътаваш по нещо.Желая ти успех!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...