17.10.2012 г., 1:43

* * *

1.8K 0 5

                                              * * *

 

                                       По улиците

                                       тръгнах дрипав,

                                       за да си изпрося

                                       мъничко любов.

                                       Една красавица

                                       подхвърли

                                       свойта милостиня -

                                       пренебрежителна усмивчица.

 

                                       Какво да правя,

                                       щом съм просяк -

                                       набързо

                                       я напъхах

                                       в своя

                                       скъсан джоб.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Стоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох един бодлив коментар от тебе и надникнах тука. Хубаво стихче. Хареса ми.
    Аз съм в откровения от доста време. Понякога се сдухвам и преставам да пиша за известно време но винаги се връщам тук. От профила ти забелязах че живеем в една страна. Ще ми е интересно да чета и други твои неща. Поздрави!
  • Струва ми се,че тя те е напъхала в големия си джоб. Интересно мислиш.
  • Ех ,минах от тук и надникнах в краткото стихче.Ще се срещнем отново.
  • Хе, добре! Поздрав!
  • Много интересно,добре че скътаваш по нещо.Желая ти успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...