* * *
* * *
По улиците
тръгнах дрипав,
за да си изпрося
мъничко любов.
Една красавица
подхвърли
свойта милостиня -
пренебрежителна усмивчица.
Какво да правя,
щом съм просяк -
набързо
я напъхах
в своя
скъсан джоб.
© Свилен Стоев All rights reserved.
Comments
Comments
-
Прочетох един бодлив коментар от тебе и надникнах тука. Хубаво стихче. Хареса ми.
Аз съм в откровения от доста време. Понякога се сдухвам и преставам да пиша за известно време но винаги се връщам тук. От профила ти забелязах че живеем в една страна. Ще ми е интересно да чета и други твои неща. Поздрави! -
-
-
-
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
