Oct 17, 2012, 1:43 AM

* * *

1.8K 0 5

                                              * * *

 

                                       По улиците

                                       тръгнах дрипав,

                                       за да си изпрося

                                       мъничко любов.

                                       Една красавица

                                       подхвърли

                                       свойта милостиня -

                                       пренебрежителна усмивчица.

 

                                       Какво да правя,

                                       щом съм просяк -

                                       набързо

                                       я напъхах

                                       в своя

                                       скъсан джоб.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен Стоев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох един бодлив коментар от тебе и надникнах тука. Хубаво стихче. Хареса ми.
    Аз съм в откровения от доста време. Понякога се сдухвам и преставам да пиша за известно време но винаги се връщам тук. От профила ти забелязах че живеем в една страна. Ще ми е интересно да чета и други твои неща. Поздрави!
  • Струва ми се,че тя те е напъхала в големия си джоб. Интересно мислиш.
  • Ех ,минах от тук и надникнах в краткото стихче.Ще се срещнем отново.
  • Хе, добре! Поздрав!
  • Много интересно,добре че скътаваш по нещо.Желая ти успех!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...