22 авг. 2018 г., 11:59

...

428 0 1

Пресъхнаха чешмите от дарители.

Замряха и каруците за ихтибар.

Изтлява призрачно едно момиче

заключено в прозрачен кехлибар.

 

За всяко нещо номер, прошнуроване.

Отделен файл в хаоса свиреп.

Ерзац за диамантени потреби.

Пластмасов плач за трънния венец.

 

Забързани, умислени, улисани

към своята измислена мечта.

Пропускаме за вдруги ден единствено

поклон пред дребните неща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отлагаме за вдруги ден възможности
    със дума и със жест да оценим
    приятели, събития, природата
    и радостта от делничните дни...

    Поздрав за мъдрите слова!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...