...

22 авг. 2018 г., 11:59

Поэзия » Философская

259 0 1

Пресъхнаха чешмите от дарители.

Замряха и каруците за ихтибар.

Изтлява призрачно едно момиче

заключено в прозрачен кехлибар.

За всяко нещо номер, прошнуроване.

Отделен файл в хаоса свиреп.

Ерзац за диамантени потреби.

Пластмасов плач за трънния венец.

Забързани, умислени, улисани

към своята измислена мечта.

Пропускаме за вдруги ден единствено

поклон пред дребните неща.