...
Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване.
Отделен файл в хаоса свиреп.
Ерзац за диамантени потреби.
Пластмасов плач за трънния венец.
Забързани, умислени, улисани
към своята измислена мечта.
Пропускаме за вдруги ден единствено
поклон пред дребните неща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
