Aug 22, 2018, 11:59 AM

... 

  Poetry » Phylosophy
258 0 1

Пресъхнаха чешмите от дарители.

Замряха и каруците за ихтибар.

Изтлява призрачно едно момиче

заключено в прозрачен кехлибар.

 

За всяко нещо номер, прошнуроване.

Отделен файл в хаоса свиреп.

Ерзац за диамантени потреби.

Пластмасов плач за трънния венец.

 

Забързани, умислени, улисани

към своята измислена мечта.

Пропускаме за вдруги ден единствено

поклон пред дребните неща.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отлагаме за вдруги ден възможности
    със дума и със жест да оценим
    приятели, събития, природата
    и радостта от делничните дни...

    Поздрав за мъдрите слова!
Random works
: ??:??