...
Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване.
Отделен файл в хаоса свиреп.
Ерзац за диамантени потреби.
Пластмасов плач за трънния венец.
Забързани, умислени, улисани
към своята измислена мечта.
Пропускаме за вдруги ден единствено
поклон пред дребните неща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
