22 ago 2018, 11:59

...

427 0 1

Пресъхнаха чешмите от дарители.

Замряха и каруците за ихтибар.

Изтлява призрачно едно момиче

заключено в прозрачен кехлибар.

 

За всяко нещо номер, прошнуроване.

Отделен файл в хаоса свиреп.

Ерзац за диамантени потреби.

Пластмасов плач за трънния венец.

 

Забързани, умислени, улисани

към своята измислена мечта.

Пропускаме за вдруги ден единствено

поклон пред дребните неща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отлагаме за вдруги ден възможности
    със дума и със жест да оценим
    приятели, събития, природата
    и радостта от делничните дни...

    Поздрав за мъдрите слова!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...