22 ago 2018, 11:59

...

429 0 1

Пресъхнаха чешмите от дарители.

Замряха и каруците за ихтибар.

Изтлява призрачно едно момиче

заключено в прозрачен кехлибар.

 

За всяко нещо номер, прошнуроване.

Отделен файл в хаоса свиреп.

Ерзац за диамантени потреби.

Пластмасов плач за трънния венец.

 

Забързани, умислени, улисани

към своята измислена мечта.

Пропускаме за вдруги ден единствено

поклон пред дребните неща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отлагаме за вдруги ден възможности
    със дума и със жест да оценим
    приятели, събития, природата
    и радостта от делничните дни...

    Поздрав за мъдрите слова!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...