От години дълги мракът се таи, 

незабелязано промъква се навред,

дума сладка външността краси 

и непокътнат той пълзи напред. 

Тела безжизнени следите му погребват, 

душа им светла в тъмнина потапя, 

безпомощи са що прогледнат – 

пред ръката черна глас изгася. 

Мракът във сърце – отрова, страх,

въздух под крила на птица без душа, 

опори от стъкло, кристален прах, 

живот и смърт играят дяволска игра. 

Човешкото изгаря в огън от заблуда – 

огън ритуален, пламъци от кръв, 

на виковете грозни отговор се чува – 

мракът отговаря за пореден път. 

Преоблечен в блясък, светлина, надежда 

невидима ръка протяга към реда, 

с коварен поглед към върха поглежда, 

а в подножието спуска се смъртта...