9/11
От години дълги мракът се таи,
незабелязано промъква се навред,
дума сладка външността краси
и непокътнат той пълзи напред.
Тела безжизнени следите му погребват,
душа им светла в тъмнина потапя,
безпомощи са що прогледнат –
пред ръката черна глас изгася.
Мракът във сърце – отрова, страх,
въздух под крила на птица без душа,
опори от стъкло, кристален прах,
живот и смърт играят дяволска игра.
Човешкото изгаря в огън от заблуда –
огън ритуален, пламъци от кръв,
на виковете грозни отговор се чува –
мракът отговаря за пореден път.
Преоблечен в блясък, светлина, надежда
невидима ръка протяга към реда,
с коварен поглед към върха поглежда,
а в подножието спуска се смъртта...
© Elizabeth Draxler All rights reserved.
