8 авг. 2008 г., 06:39

*****

1K 0 4

Всеки е виждал онези жени,

със спаружени уста, които всяка сутрин

преживят над чаша Горчиво Колендро

И отглеждат цветя...

По едно за всяка изпусната възможност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йоанна, ти защо вече нищо не пускаш в сайта? От първи прочит ми хареса, а вече те няма ...
  • Много истинско, макар и кратко!Поздрав от мен!
  • Пропуснати мигове, компенсираща красота!
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Йоанна, много хубав стих!!!
    Радвам се, че те открих!!!
    Силен стих, много! Много оригинален изказ!
    Браво, поздравления!
    Прегръдка!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...