8 авг. 2008 г., 06:39

*****

1K 0 4

Всеки е виждал онези жени,

със спаружени уста, които всяка сутрин

преживят над чаша Горчиво Колендро

И отглеждат цветя...

По едно за всяка изпусната възможност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йоанна, ти защо вече нищо не пускаш в сайта? От първи прочит ми хареса, а вече те няма ...
  • Много истинско, макар и кратко!Поздрав от мен!
  • Пропуснати мигове, компенсираща красота!
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Йоанна, много хубав стих!!!
    Радвам се, че те открих!!!
    Силен стих, много! Много оригинален изказ!
    Браво, поздравления!
    Прегръдка!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...