8 ago 2008, 6:39

*****

1K 0 4

Всеки е виждал онези жени,

със спаружени уста, които всяка сутрин

преживят над чаша Горчиво Колендро

И отглеждат цветя...

По едно за всяка изпусната възможност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Йоанна, ти защо вече нищо не пускаш в сайта? От първи прочит ми хареса, а вече те няма ...
  • Много истинско, макар и кратко!Поздрав от мен!
  • Пропуснати мигове, компенсираща красота!
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Йоанна, много хубав стих!!!
    Радвам се, че те открих!!!
    Силен стих, много! Много оригинален изказ!
    Браво, поздравления!
    Прегръдка!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...