8.08.2008 г., 6:39

*****

1K 0 4

Всеки е виждал онези жени,

със спаружени уста, които всяка сутрин

преживят над чаша Горчиво Колендро

И отглеждат цветя...

По едно за всяка изпусната възможност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Йоанна, ти защо вече нищо не пускаш в сайта? От първи прочит ми хареса, а вече те няма ...
  • Много истинско, макар и кратко!Поздрав от мен!
  • Пропуснати мигове, компенсираща красота!
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Йоанна, много хубав стих!!!
    Радвам се, че те открих!!!
    Силен стих, много! Много оригинален изказ!
    Браво, поздравления!
    Прегръдка!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...