* * *
512
0
0
Пак останах сама,
да търся среда в любовта.
Обгърната в мрака,
стоя и чакам нощта.
Нощта не идва,
а сърцето изгаря.
Душата кърви и
чака да се върнеш ти.
Вечните мъгли прикриват безброй сълзи
и искам да си до мен сега,
да не нараняваш моята невинна душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Все права защищены
