24 июн. 2008 г., 19:53
Бях там, за да те срещна,
стоях там на нашето местенце,
стоях нямо, стоях самичка .
А черната нощ поглъщаше
всеки разтревожен поглед,
отправен към ръчния часовник.
Бях там, но си тръгнах,
изморена от чакане.
В статуя се превърнах,
в сълзица в окото на скърбяща вдовица.
Като крехка бледа сянка
броях минутите, превръщащи се в часове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация