* * *
Бях там, за да те срещна,
стоях там на нашето местенце,
стоях нямо, стоях самичка .
А черната нощ поглъщаше
всеки разтревожен поглед,
отправен към ръчния часовник.
Бях там, но си тръгнах,
изморена от чакане.
В статуя се превърнах,
в сълзица в окото на скърбяща вдовица.
Като крехка бледа сянка
броях минутите, превръщащи се в часове.
Обеща ми да дойдеш!
Обеща да си точен!
Часовник тиктака в тъмнината,
избягали кичури коса се развяват,
лепнейки по мокрото лице.
Май доста обеща, май излъга,
май се подигра.
Дали да чакам още,
полунощ е!
Обеща да дойдеш!
Обеща да ме обичаш!
Някак май се измори
да бъдеш верен,
да бъдеш единствен.
В сърцето не се промъкнах,
в болка радостта се превърна.
Изморени подути очи те оплакват,
разбито сърце те чака.
Дали ще дойдеш?!
Самотата е като стрела,
винаги е точна,
не пропуска целта.
Забива се дълбоко в сърцето,
до кръв дълбае,
все безмилостно напомня
за преживяната измама.
Бях там и чаках теб,
бях там, на нашето място,
в уречения час.
Там, където бях вчера
и където чаках и преди.
Не за първи път те чакам,
не за първи път се давя в тишина.
Не за първи път си тръгвам последна
от нашата несподелена среща.
И утре пак ще чакам да се появиш.
Да ми се усмихнеш,
да ми кажеш колко ме обичаш,
за пореден път да ме излъжеш,
за пореден път да ме нараниш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
