14 мая 2011 г., 14:11

* * *

967 0 0

Разбивам бутилка в земята.

С яростно горящи очи.

Отеква звънът на стъклата.

И стаята празна кънти.

 

Но от това кой го е грижа?

Кой видя натрошения под?

Раните сама да си ближа.

Прободни, от остра любов.

 

И търся теб нейде из мрака.

Там, в безпорядното нищо.

Толкова гняв във тъгата.

И толкова много – излишно.

 

Ти няма да видиш това:

 

Разбитата бутилка на пода.

С разлята край нея печал -

угасващ пламък от огън.

И как всичко потъва във кал.

 

Остана да си идеш със сбогом.

Което дори не си взе.

Остави ме с лъжливия спомен.

Като просякът с боси нозе.

 

Разбивам бутилка в земята.

С печално блестящи очи.

Отекващ, звънът на стъклата

все по-глухо нататък звучи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Нецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...