14 мая 2011 г., 14:11

* * *

959 0 0

Разбивам бутилка в земята.

С яростно горящи очи.

Отеква звънът на стъклата.

И стаята празна кънти.

 

Но от това кой го е грижа?

Кой видя натрошения под?

Раните сама да си ближа.

Прободни, от остра любов.

 

И търся теб нейде из мрака.

Там, в безпорядното нищо.

Толкова гняв във тъгата.

И толкова много – излишно.

 

Ти няма да видиш това:

 

Разбитата бутилка на пода.

С разлята край нея печал -

угасващ пламък от огън.

И как всичко потъва във кал.

 

Остана да си идеш със сбогом.

Което дори не си взе.

Остави ме с лъжливия спомен.

Като просякът с боси нозе.

 

Разбивам бутилка в земята.

С печално блестящи очи.

Отекващ, звънът на стъклата

все по-глухо нататък звучи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Нецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...