Разбивам бутилка в земята.
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа?
Кой видя натрошения под?
Раните сама да си ближа.
Прободни, от остра любов.
И търся теб нейде из мрака.
Там, в безпорядното нищо.
Толкова гняв във тъгата.
И толкова много – излишно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация