18 окт. 2024 г., 01:36

***

288 0 3

На битието да съм роб?
Не, няма как да ми се случи,
живот би бил – по-лош от кучи.
За птици не изравят гроб.

 

Да се сниша до полутон?
Не бих могла навярно (вече).
Гласът ми чуват отдалече.
Не чакай от скала поклон.

 

Да се превия мога, знам,
но съм тръстика нечуплива
и пареща съм аз коприва.
Нагазиш ли ме – крив си сам.

 

Да съм ти болка от любов,
отдавна знам – това го мога,
по пълнолуние тревога
и клетва съм, и благослов...

 

Луна да съм ти и насън
светликът мой да те погали...
Да. Бих могла, ала едва ли,
бездомните ги гонят. Вън.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...