"Защо си още тук",
казват ми.
"Всички са на море."
А тук е толкова поучително.
Почти без живот,
а и малко да е останал
бива изпит и изпушен.
Тук училището учи,
когато е лято.
Когато е почивка, уж.
Когато си сам със себе си.
Изолиран с приятелите и тези
в главата ти.
Къпеш плътта и ума с носталгия
по миналогодишни спомени.
Усещаш аромата на хората,
които са били, но са си отишли.
Береш ягоди от морето
и пиеш цимент от електрическа крушка.
Всичко е необяснимо.
"Ментичка и спрайтче на плажа?"
Не, благодаря.
Вече имам нова програма
за хубаво лято.
Казва се хубаво себеопознаване.