17 авг. 2014 г., 19:01

* * *

722 0 1

"Защо си още тук",
казват ми.
"Всички са на море."
А тук е толкова поучително.
Почти без живот,
а и малко да е останал
бива изпит и изпушен.
Тук училището учи,
когато е лято.
Когато е почивка, уж.
Когато си сам със себе си.
Изолиран с приятелите и тези
в главата ти.
Къпеш плътта и ума с носталгия
по миналогодишни спомени.
Усещаш аромата на хората,
които са били, но са си отишли.
Береш ягоди от морето
и пиеш цимент от електрическа крушка.
Всичко е необяснимо.
"Ментичка и спрайтче на плажа?"
Не, благодаря.
Вече имам нова програма
за хубаво лято.
Казва се хубаво себеопознаване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...