17 ago 2014, 19:01

* * *

  Poesía
714 0 1

"Защо си още тук",
казват ми.
"Всички са на море."
А тук е толкова поучително.
Почти без живот,
а и малко да е останал
бива изпит и изпушен.
Тук училището учи,
когато е лято.
Когато е почивка, уж.
Когато си сам със себе си.
Изолиран с приятелите и тези
в главата ти.
Къпеш плътта и ума с носталгия
по миналогодишни спомени.
Усещаш аромата на хората,
които са били, но са си отишли.
Береш ягоди от морето
и пиеш цимент от електрическа крушка.
Всичко е необяснимо.
"Ментичка и спрайтче на плажа?"
Не, благодаря.
Вече имам нова програма
за хубаво лято.
Казва се хубаво себеопознаване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....