23 дек. 2014 г., 21:34

* * *

493 0 1

Затварям очи и те виждам -

млада, нежна, красива.

Бивша спортистка -

животът в бинтове те зазижда.

 

Защо? Какво се случи?

Зажадняла душата едва ли

отговор ще получи!

 

Запомням те -

стенеща, викаща, молеща,

нека всичко отмине!

Лош сън. Съдбовни минути

при нас връщат те!

 

Отново дишаш! Жива си!

Благодаря ти, Боже!!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Васе, Бог е Велик и никога не ни забравя.
    Най-много се радва като му благодарим. Ти си направила най-важното!Много хубаво стихотворение и актуално!Истината е при Него!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...