23 дек. 2014 г., 21:34

* * *

490 0 1

Затварям очи и те виждам -

млада, нежна, красива.

Бивша спортистка -

животът в бинтове те зазижда.

 

Защо? Какво се случи?

Зажадняла душата едва ли

отговор ще получи!

 

Запомням те -

стенеща, викаща, молеща,

нека всичко отмине!

Лош сън. Съдбовни минути

при нас връщат те!

 

Отново дишаш! Жива си!

Благодаря ти, Боже!!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Васе, Бог е Велик и никога не ни забравя.
    Най-много се радва като му благодарим. Ти си направила най-важното!Много хубаво стихотворение и актуално!Истината е при Него!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....