Затварям очи и те виждам -
млада, нежна, красива.
Бивша спортистка -
животът в бинтове те зазижда.
Защо? Какво се случи?
Зажадняла душата едва ли
отговор ще получи!
Запомням те -
стенеща, викаща, молеща,
нека всичко отмине!
Лош сън. Съдбовни минути
при нас връщат те!
Отново дишаш! Жива си!
Благодаря ти, Боже!!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-много се радва като му благодарим. Ти си направила най-важното!Много хубаво стихотворение и актуално!Истината е при Него!