Но аз не попитах звездите къде се е скрила нощта,
потърсих я даже в реките, лишени от бистра вода.
Светулки летяха безмълвно в лишена от багри мъгла,
следи на замръзнали стъпки прозираха сред тишина.
В пороя на хорските мисли се срещнах с човек непознат,
погледнах в очите му бистри - а там беше целият свят.
© Евгения Калъчева Все права защищены