19 янв. 2016 г., 22:18

...

Поэзия » Другая

574 1 1

Простих.
Простих, но няма да забравя.
Поставих обеците на ухото си.
И занапред каквото и да правя
ще помня тези листи от живота си.
И ако се обърна пак назад
към белезите грозни ще поглеждам.
Не е било Любов! Тя не е Ад!
Тя трябва да е смисъл и надежда!
Тя трябва да облича в бели дрехи
децата си... не в трънени венци!
Тя трябва да раздава добротата си
и да танцува с падащи звезди...
А не да хапе като змия отровна
и да забива във сърцето брадва...
Не е било Любов, тя не е грозна!
Простих.
Простих, но няма да забравя.

Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0