Jan 19, 2016, 10:18 PM

...

Poetry » Other

565 1 1

Простих.
Простих, но няма да забравя.
Поставих обеците на ухото си.
И занапред каквото и да правя
ще помня тези листи от живота си.
И ако се обърна пак назад
към белезите грозни ще поглеждам.
Не е било Любов! Тя не е Ад!
Тя трябва да е смисъл и надежда!
Тя трябва да облича в бели дрехи
децата си... не в трънени венци!
Тя трябва да раздава добротата си
и да танцува с падащи звезди...
А не да хапе като змия отровна
и да забива във сърцето брадва...
Не е било Любов, тя не е грозна!
Простих.
Простих, но няма да забравя.

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Помни се, за да не се повтарят едни и същи грешки... Поздрави!

2016-03-25T12:14:18+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0