...
Простих.
Простих, но няма да забравя.
Поставих обеците на ухото си.
И занапред каквото и да правя
ще помня тези листи от живота си.
И ако се обърна пак назад
към белезите грозни ще поглеждам.
Не е било Любов! Тя не е Ад!
Тя трябва да е смисъл и надежда!
Тя трябва да облича в бели дрехи
децата си... не в трънени венци!
Тя трябва да раздава добротата си
и да танцува с падащи звезди...
А не да хапе като змия отровна
и да забива във сърцето брадва...
Не е било Любов, тя не е грозна!
Простих.
Простих, но няма да забравя.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
