* * *

Комментарии

• 

  vedrina (Марина Стоянова)

  Най-прекрасното, което е постигнал човекът е умението да обича, и да направи добро на някого!!!

  2010-08-23T13:22:20+03:00
• 

  svetlanal (Светлана Лажова)

  В петък съвсем «случайно» събрах двама души на едно място. Щом се видяха на мига забравиха за мен. Бяха скарани и знаех, че в събота и неделя щяха да се ядосват, че са разделени. Направих го от егоизъм. Щях да слушам как тя повече не издържа, колко го мрази и така цял час. Ще говориш ли непрекъснато за някой, който не те интересува?! Не! Щом говориш, значи още те вълнува. Но тя казва, че повече няма да прави първата крачка, защото...А той пък е инат. Тогава?! Някой все пак трябва да я направи тази трудна крачка, иначе ще си отиде нещо наистина красиво – любовта. Та защо да не я направя аз, за другите? Нали съм го преживяла и знам колко е хубаво, ако има някой, да ти помогне в труден момент и знам, че е нужно много малко, направих го. Обадиха ми се щастливи, че са заедно, не ми благодариха, нямаха време, но знам, че са ми благодарни, знам го.
  Селвер, обожават те!!!

  2010-08-23T13:08:31+03:00
• 

  svetlanal (Светлана Лажова)

  Селвер, това даже не е гордост. По дяволите гордостта. По-точно е страх, че ще остана сама. Че до вчера сме делили всичко на две, а днес...Не ти се иска да е истина и удължаваш мига, в който...ще я разбереш. Като си спомня колко сълзи ми е струвало. И се научих да гледам истината в очите, без да се залъгвам, че може би...Заставам, протягам ръце и се усмихвам. Ако и отсреща ми протегнат ръцете си е чудесно. Иначе се уча да живея и сама. Искам да знам. Важна е първата крачка и е трудна, но после, разбираш накъде да вървиш!!! Неизвестността ме плаши, искам не висящи въпроси, а отговори, каквито и да са поне е ясно – заедно ли ще вървим или всеки ще търси нов път. Другото е безсънни нощи потънали в сълзи. Когато знаеш какво те очаква, намираш и пътя по който да го извървиш. Като се затръшне една врата, може да се отворят много други от силния удар. Избираш една и дано е правилната. Няма да знаеш, ако не тръгнеш. И така вървим през живота, отваряме и затваряме врати, до последната си врата, от която завръщане няма. Така че преди да затръшваме врати, нека добре да помислим, после е трудно отварянето, боли, но колко е хубаво, ако ти я отворят любимите ръце. Сълзите тогава са от щастие. Научих се да не чакам, научих се да почукам и да видя какво ще се случи. Не се страхувам. Не е срамно да искаш за знаеш какво мислят зад затръшната врата. А ако те чакат?! Как ще разбереш? Нали някой трябва да направи първата крачка. Не е срамно да съм аз. Трябва сила. С гордостта не се живее, с нея нищо не можеш да споделиш, не можеш да се облегнеш на рамото й и е порок. Научих се на много неща, но не и да пропилявам живота си в догадки, но ми трябваше време, а то лети. Сега чукам и на затръшнати врати и там винаги някой чака – любов, приятелство, добра дума.
  Благодаря ти Селвер, че ме върна толкова назад, за да си спомня, че животът въпреки всичко е хубав, защото е изживян с много емоции. И всеки миг от него ми е скъп. По-добре е, иначе би бил равен и скучен, а това няма да е моят живот.
  

  2010-08-23T12:10:44+03:00
• 

  svetlanal (Светлана Лажова)

  Жулиета, така си трябва, знаеш!!!

  2009-07-11T21:58:49+03:00
• 

  Черна_Роза (Жулиета Великова)

  Сладко пишеш ,...харесва ми !...Добре,че не е издържал и е звъннал все пак!

  2009-07-11T21:39:41+03:00