svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
Jan 15, 2007, 12:58 PM

* * * 

  Poetry
815 0 12
                                               
                                                    ЛИПСВАШ МИ

  

   Забравил си вкуса на тялото ми,
   а аз на твойто и боли!
   Но гордостта не позволява ни
   с теб в един път да вървим.
 
   Обичам твоите милувки
   и липсват ми и ми горчи.
   Но гордостта не позволява
   на мойта страст да победи.

   Заспивам с нежните ти ласки,
   събуждам се с твойта плът.
   Не ми се ще друг да прекрачва
   тоз наш свещен любовен кът.
  
   Възглавницата ти те чака,
   но тя не може да звъни.
   Страхувам се какво ме чака
   и как ще ме посрещнеш ти.

   Дали в ръцете си ще вземеш
   до вчера милото лице,
   или ще се надсмееш все пак?!
   Не ми се мисли.това не.

   Обичах те и те обичам още!
   Дали ще има друг? О, може би!
   Но твойто място в сърцето  
   не ще заеме никой, запомни!

   Забравил си вкуса на тялото ми,
   а аз на твойто. Колко дни
   отминали са само споменът 
   в нас остава да боли!
   
   Причува ли ми се...или звъниш!?

  

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Най-прекрасното, което е постигнал човекът е умението да обича, и да направи добро на някого!!!
  • В петък съвсем «случайно» събрах двама души на едно място. Щом се видяха на мига забравиха за мен. Бяха скарани и знаех, че в събота и неделя щяха да се ядосват, че са разделени. Направих го от егоизъм. Щях да слушам как тя повече не издържа, колко го мрази и така цял час. Ще говориш ли непрекъснато за някой, който не те интересува?! Не! Щом говориш, значи още те вълнува. Но тя казва, че повече няма да прави първата крачка, защото...А той пък е инат. Тогава?! Някой все пак трябва да я направи тази трудна крачка, иначе ще си отиде нещо наистина красиво – любовта. Та защо да не я направя аз, за другите? Нали съм го преживяла и знам колко е хубаво, ако има някой, да ти помогне в труден момент и знам, че е нужно много малко, направих го. Обадиха ми се щастливи, че са заедно, не ми благодариха, нямаха време, но знам, че са ми благодарни, знам го.
    Селвер, обожават те!!!
  • Селвер, това даже не е гордост. По дяволите гордостта. По-точно е страх, че ще остана сама. Че до вчера сме делили всичко на две, а днес...Не ти се иска да е истина и удължаваш мига, в който...ще я разбереш. Като си спомня колко сълзи ми е струвало. И се научих да гледам истината в очите, без да се залъгвам, че може би...Заставам, протягам ръце и се усмихвам. Ако и отсреща ми протегнат ръцете си е чудесно. Иначе се уча да живея и сама. Искам да знам. Важна е първата крачка и е трудна, но после, разбираш накъде да вървиш!!! Неизвестността ме плаши, искам не висящи въпроси, а отговори, каквито и да са поне е ясно – заедно ли ще вървим или всеки ще търси нов път. Другото е безсънни нощи потънали в сълзи. Когато знаеш какво те очаква, намираш и пътя по който да го извървиш. Като се затръшне една врата, може да се отворят много други от силния удар. Избираш една и дано е правилната. Няма да знаеш, ако не тръгнеш. И така вървим през живота, отваряме и затваряме врати, до последната си врата, от която завръщане няма. Така че преди да затръшваме врати, нека добре да помислим, после е трудно отварянето, боли, но колко е хубаво, ако ти я отворят любимите ръце. Сълзите тогава са от щастие. Научих се да не чакам, научих се да почукам и да видя какво ще се случи. Не се страхувам. Не е срамно да искаш за знаеш какво мислят зад затръшната врата. А ако те чакат?! Как ще разбереш? Нали някой трябва да направи първата крачка. Не е срамно да съм аз. Трябва сила. С гордостта не се живее, с нея нищо не можеш да споделиш, не можеш да се облегнеш на рамото й и е порок. Научих се на много неща, но не и да пропилявам живота си в догадки, но ми трябваше време, а то лети. Сега чукам и на затръшнати врати и там винаги някой чака – любов, приятелство, добра дума.
    Благодаря ти Селвер, че ме върна толкова назад, за да си спомня, че животът въпреки всичко е хубав, защото е изживян с много емоции. И всеки миг от него ми е скъп. По-добре е, иначе би бил равен и скучен, а това няма да е моят живот.
  • Жулиета, така си трябва, знаеш!!!
  • Сладко пишеш ,...харесва ми !...Добре,че не е издържал и е звъннал все пак!
  • Ти си готин!!!
  • БЛАГОДАРЯ ЗА ХУБАВИЯ СЪВЕТ КИТИ. НО ТОЙ НЕ ИЗДЪРЖА И СЕ ОБАДИ
  • Зарежи тази гордост и му се обади
  • УЖАСНО СЛАДКИ СТЕ!КАРАТЕ МЕ ДА РАЗМИШЛЯВАМ. ТАКА МИ Е ДОШЛО, ТАКА СЪМ ГО НАПИСАЛА. В СМИСЪЛ ЛИПСВА МИ И НА МЕН И НА ВЪЗГЛАВНИЦАТА, НО ПУСТА ГОРДОСТ ИЛИ ГЛУПОСТ...И ЗАЩО ТАЗИ ТЪПА ВЪЗГЛАВНИЦА НЕ МУ ЗВЪННЕ ОТ МОЕ ИМЕ, ПРОСТО НЕЗНАМ.
  • Много е хубаво!!!
  • Любовното преживяване е показано в неговата цялост, което е безспорен успех за автора.
    Поздрав!
  • добро е. не разбрах обаче: "Възглавницата ти те чака,
    но тя не може да звъни."
Random works
: ??:??