* * * *
Дишай, мамо! Моля ти се, дишай!
Чуваш ли ме? Няма да те пусна!
Толкова години с теб излишно
криехме най-важните си чувства.
А сега Съдбата шамароса
двете ни. И прати изпитание.
Дишай, мамо! Няма диагноза,
дето е по-страшна от мълчание!
Дишай, мамо!
Дишай!
Дишай!
Дишай!
Кой зокумите ти ще полива?
Трябва весел стих да ти напиша!
Да те видя истински щастлива...
Трябва да излееш всичко, дето
трупала си тридесет години...
Дишай, мамо! Моли те детето,
дето все не казваше "Прости ми!"
Трябва да ме учиш как да сплитам
дългите коси на дъщеря ми.
Да дадеш рецепта за сълзите,
дето идват нощем без покана.
Трябва някой връх да изкачиме!
После да поправим грамофона...
И онази, твоята любима
песен, трябва аз да си припомня...
Дишай, мамо! Моля ти се, дишай!
Всяка болка дявол да я вземе!
Всяка глътка въздух има смисъл!
Само вярвай! Има още време!
Може би от теб съм наследила
как да бъда силна в слабоста си.
И до днес не съм благодарила,
че на този свят - чрез теб дошла съм...
Дишай, мамо! Бъдни вечер иде!
Заедно със теб ще месим хляба!
С миналото ще се помириме.
В гърлото ни няма да пресяда!
Ще дочакаш булка да ме видиш...
Внуците си да ожениш, също.
В двора ще си посадим смокини.
Ще поправим покрива на къщата...
Дишай само! Никого не слушай!
Само Господ знае и решава.
Ето, аз във тебе ще се сгуша...
Любовта лекува! И спасява.
Мамо, виж как Слънцето изгрява...
Чувстваш ли, че лошото изтича?
Всичко ще се нареди, повярвай!...
Твоето пораснало момиче
24.08.2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
