27 дек. 2008 г., 16:40

  Поэзия » Философская
665 0 12
 

Стопи се снегът.

Сякаш илюзия.

Една нощ живя.

Не му понесе климатът.

Отново земята,

черната, калната,

напомни за себе си.

„Трябва да свикнете 

- каза -

аз съм всичко,

което ви трябва.

По мене ходите.

Аз ви храня.

В мене ще легнете.

Аз съм истинската.

Другото е украса.

За очите ви..."

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??