Dec 27, 2008, 4:40 PM

  Poetry » Phylosophy
664 0 12
 

Стопи се снегът.

Сякаш илюзия.

Една нощ живя.

Не му понесе климатът.

Отново земята,

черната, калната,

напомни за себе си.

„Трябва да свикнете 

- каза -

аз съм всичко,

което ви трябва.

По мене ходите.

Аз ви храня.

В мене ще легнете.

Аз съм истинската.

Другото е украса.

За очите ви..."

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??