19 мар. 2010 г., 22:40

* * *

971 0 1

Къде съм?...

Не зная.

Отдавна забравих коя съм...

и тая натрапчива мисъл,

че нещо загубено има във тоя живот

ме гложди...

разяжда ме...

къс по къс взема

от всичко добро,

което в себе си имах...

ОСТАНА КАКВО?!!!!!

НЕ ПИТАМ!!! АЗ ЗНАЯ!!!

Остана това,

което наричаме ЗЛО

... и то ме превзема...

душата ми стене, а то я гризе...

Ликува...

ЩЕ СПРЕ!!!

Ще спре,

когато няма с какво да се храни,

а то ще е скоро...

Когато моите рани

достигнат до кокал...

и кръвта не тече...

... и ТО ще умре!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...