Ксиана (Яница Ботева)
2 78

19 мар. 2010 г., 22:40

* * *

Поэзия

980 0 1

Къде съм?...

Не зная.

Отдавна забравих коя съм...

и тая натрапчива мисъл,

че нещо загубено има във тоя живот

ме гложди...

разяжда ме...

къс по къс взема

от всичко добро,

което в себе си имах...

ОСТАНА КАКВО?!!!!!

НЕ ПИТАМ!!! АЗ ЗНАЯ!!!

Остана това,

което наричаме ЗЛО

... и то ме превзема...

душата ми стене, а то я гризе...

Ликува...

ЩЕ СПРЕ!!!

Ще спре,

когато няма с какво да се храни,

а то ще е скоро...

Когато моите рани

достигнат до кокал...

и кръвта не тече...

... и ТО ще умре!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0