Къде съм?...

Не зная.

Отдавна забравих коя съм...

и тая натрапчива мисъл,

че нещо загубено има във тоя живот

ме гложди...

разяжда ме...

къс по къс взема

от всичко добро,

което в себе си имах...

ОСТАНА КАКВО?!!!!!

НЕ ПИТАМ!!! АЗ ЗНАЯ!!!

Остана това,

което наричаме ЗЛО

... и то ме превзема...

душата ми стене, а то я гризе...

Ликува...

ЩЕ СПРЕ!!!

Ще спре,

когато няма с какво да се храни,

а то ще е скоро...

Когато моите рани

достигнат до кокал...

и кръвта не тече...

... и ТО ще умре!!!