* * *
Къде съм?...
Не зная.
Отдавна забравих коя съм...
и тая натрапчива мисъл,
че нещо загубено има във тоя живот
ме гложди...
разяжда ме...
къс по къс взема
от всичко добро,
което в себе си имах...
ОСТАНА КАКВО?!!!!!
НЕ ПИТАМ!!! АЗ ЗНАЯ!!!
Остана това,
което наричаме ЗЛО
... и то ме превзема...
душата ми стене, а то я гризе...
Ликува...
ЩЕ СПРЕ!!!
Ще спре,
когато няма с какво да се храни,
а то ще е скоро...
Когато моите рани
достигнат до кокал...
и кръвта не тече...
... и ТО ще умре!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
