... а аз ще ви говоря... За любов...

Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми  да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.

Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. 
Звездите слизат ниско. Златен рой. 
Безмълвно татуирам на сърцето си,
стиха среднощен. Само мой и твой. 

Гори луната дръзко предразсъдъци
а чѐлото за нещо си тъжи...
Съзите  аз неканените пъдя си
и вярвам в пълнолунните лъжи...

А вятърът надниква. Любопитен е,
притихнал е, почти за сън готов...
Поспете люде, капнали от скитане,
а аз ще ви говоря... За любов...

https://youtu.be/bnZ1rhfq1zU?si=Z8yjTFbzc6wOkWbl