15.07.2025 г., 0:01

... а аз ще ви говоря... За любов...

258 0 0

Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми  да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.

 

Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. 
Звездите слизат ниско. Златен рой. 
Безмълвно татуирам на сърцето си,
стиха среднощен. Само мой и твой. 

 

Гори луната дръзко предразсъдъци
а чѐлото за нещо си тъжи...
Съзите  аз неканените пъдя си
и вярвам в пълнолунните лъжи...

 

А вятърът надниква. Любопитен е,
притихнал е, почти за сън готов...
Поспете люде, капнали от скитане,
а аз ще ви говоря... За любов...

 

https://youtu.be/bnZ1rhfq1zU?si=Z8yjTFbzc6wOkWbl

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....