Гледаш и нагло в очите го лъжеш...
Себе си залбуждаваш... „Добре съм!“
И всяка сутрин си повтаряш... „И сама ще се справя“...
А всичко, което искаш, е просто да чуеш „Как си“ и да не излъжеш... 
Но не можеш спокойно да спиш... искаш да си отмъстиш...
За отмъщението жадуваш и страстно устни прехапваш...
„Предадена, наранена, убита“ в друг живот за тебе бяха...
А красивите ти очи с гняв и ярост са изпълнени...

Ласките му игнорираш, за да не почувстваш нещо...
Целува те... а ти отвръщаш глава от страх...
От страх да не трепне сърцето ти...
Устните ти... горчив вкус на предателство имат...
На силна се правиш, но не си...

А толкова беше красива преди... с тези невинни очи...
С трептящото ти влюбчиво сърце и детския ти смях...
Дори в злото добро намираше, а сега...
Сега се съмняваш във всяко добро...

Как можа?
Как с лека ръка позволи някой да ти отнеме всичко това?
Жалко е... Изгубихме така красива душа...