8 февр. 2008 г., 17:41

А бяхме близки

Поэзия

993 0 12

Приятелко, защо ми го отне,
защо погази святата ни клетва?
Сърцето му с лъжа защо превзе -
нима за мен сърцето ти не трепва?

А бяхме близки с теб, като сестри,
усещахме без думи радостта си.
Споделяхме жадувани мечти
и тайничко тешахме горестта си.

Не те виня... Обичам го, но знам,
че щом така съдбата е решила -
благословията си ще ви дам,
макар да съм останала без сила.

Пази, сестричке, святата любов,
с която те дарявам тъй сърдечно
и не забравяй моя искрен зов
за нашето приятелство далечно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Данчето71 (Йорданка Серафимова)

От няколко дни съм в това красиво и голямо виртуално семейство и съм щастлива, че съм сред вас. Наташа, с удоволствие чета всички твои стихове. Ти си красива жена с необятна душа. Сърдечни поздрави и БРАВО!!!

2008-02-11T16:01:46+02:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Обичам да чета стиховете ти...Много ми харесват и начина по който изразяваш това което чувстваш е вълнуващ!Браво!Поздрави

2008-02-11T01:32:06+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Отдавна съм разбрала, че човек трябва да се пази най-вече от "приятелите "си...Поздрав за благородството!

2008-02-09T13:44:02+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Много толерантно. Аз щях да и избия зъбите !
Страхотно е - много силни чувства има в него. Комплименти1

2008-02-09T13:00:10+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Много хубаво!!!

2008-02-09T07:22:44+02:00