8 февр. 2008 г., 17:41

А бяхме близки

991 0 12
Приятелко, защо ми го отне,
защо погази святата ни клетва?
Сърцето му с лъжа защо превзе -
нима за мен сърцето ти не трепва?

А бяхме близки с теб, като сестри,
усещахме без думи радостта си.
Споделяхме жадувани мечти
и тайничко тешахме горестта си.

Не те виня... Обичам го, но знам,
че щом така съдбата е решила -
благословията си ще ви дам,
макар да съм останала без сила.

Пази, сестричке, святата любов,
с която те дарявам тъй сърдечно
и не забравяй моя искрен зов
за нашето приятелство далечно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От няколко дни съм в това красиво и голямо виртуално семейство и съм щастлива, че съм сред вас. Наташа, с удоволствие чета всички твои стихове. Ти си красива жена с необятна душа. Сърдечни поздрави и БРАВО!!!
  • Обичам да чета стиховете ти...Много ми харесват и начина по който изразяваш това което чувстваш е вълнуващ!Браво!Поздрави
  • Отдавна съм разбрала, че човек трябва да се пази най-вече от "приятелите "си...Поздрав за благородството!
  • Много толерантно. Аз щях да и избия зъбите !
    Страхотно е - много силни чувства има в него. Комплименти1
  • Много хубаво!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...