А бяхме близки
Приятелко, защо ми го отне,
защо погази святата ни клетва?
Сърцето му с лъжа защо превзе -
нима за мен сърцето ти не трепва?
А бяхме близки с теб, като сестри,
усещахме без думи радостта си.
Споделяхме жадувани мечти
и тайничко тешахме горестта си.
Не те виня... Обичам го, но знам,
че щом така съдбата е решила -
благословията си ще ви дам,
макар да съм останала без сила.
Пази, сестричке, святата любов,
с която те дарявам тъй сърдечно
и не забравяй моя искрен зов
за нашето приятелство далечно!
защо погази святата ни клетва?
Сърцето му с лъжа защо превзе -
нима за мен сърцето ти не трепва?
А бяхме близки с теб, като сестри,
усещахме без думи радостта си.
Споделяхме жадувани мечти
и тайничко тешахме горестта си.
Не те виня... Обичам го, но знам,
че щом така съдбата е решила -
благословията си ще ви дам,
макар да съм останала без сила.
Пази, сестричке, святата любов,
с която те дарявам тъй сърдечно
и не забравяй моя искрен зов
за нашето приятелство далечно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
