Feb 8, 2008, 5:41 PM

А бяхме близки

Poetry

995 0 12

Приятелко, защо ми го отне,
защо погази святата ни клетва?
Сърцето му с лъжа защо превзе -
нима за мен сърцето ти не трепва?

А бяхме близки с теб, като сестри,
усещахме без думи радостта си.
Споделяхме жадувани мечти
и тайничко тешахме горестта си.

Не те виня... Обичам го, но знам,
че щом така съдбата е решила -
благословията си ще ви дам,
макар да съм останала без сила.

Пази, сестричке, святата любов,
с която те дарявам тъй сърдечно
и не забравяй моя искрен зов
за нашето приятелство далечно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Данчето71 (Йорданка Серафимова)

От няколко дни съм в това красиво и голямо виртуално семейство и съм щастлива, че съм сред вас. Наташа, с удоволствие чета всички твои стихове. Ти си красива жена с необятна душа. Сърдечни поздрави и БРАВО!!!

2008-02-11T16:01:46+02:00
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

Обичам да чета стиховете ти...Много ми харесват и начина по който изразяваш това което чувстваш е вълнуващ!Браво!Поздрави

2008-02-11T01:32:06+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Отдавна съм разбрала, че човек трябва да се пази най-вече от "приятелите "си...Поздрав за благородството!

2008-02-09T13:44:02+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Много толерантно. Аз щях да и избия зъбите !
Страхотно е - много силни чувства има в него. Комплименти1

2008-02-09T13:00:10+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Много хубаво!!!

2008-02-09T07:22:44+02:00