28 июн. 2009 г., 01:04

А исках...

1.6K 0 25

А исках да си пясък - безвъзвратно -
във шепи да те сложа - да си всичко.
Но как да те събирам пак обратно,
когато водопадно ще се стичаш?

А исках да си слънце - необятно -
сезонно да те гледам. До премала.
Но как да бъда с тебе всяко лято,
когато всяка зима ще те няма?

А исках да си моя - непосилно -
едва сега разбирам, че те губя.
Сърцето от стъкло не е лабилно.

Но аз, но аз не искам да съм с друга.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно!Поздравления!
  • Много пъти съм го казвала и пак ще го кажа - просто си страшно добър!!! поздравления!
  • Много са силни стиховете ти и различни! Впечатлена съм !
  • Прекрасно както винаги!
    и аз съм от фенките ( :D ), знаеш
    поздрави, Валка!
  • Нареждам се сред харесалите
    Поздрав

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...