А исках...
А исках да си пясък - безвъзвратно -
във шепи да те сложа - да си всичко.
Но как да те събирам пак обратно,
когато водопадно ще се стичаш?
А исках да си слънце - необятно -
сезонно да те гледам. До премала.
Но как да бъда с тебе всяко лято,
когато всяка зима ще те няма?
А исках да си моя - непосилно -
едва сега разбирам, че те губя.
Сърцето от стъкло не е лабилно.
Но аз, но аз не искам да съм с друга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
