28.06.2009 г., 1:04 ч.

А исках... 

  Поезия
5.0 / 13
1308 0 25
А исках да си пясък - безвъзвратно -
във шепи да те сложа - да си всичко.
Но как да те събирам пак обратно,
когато водопадно ще се стичаш?
А исках да си слънце - необятно -
сезонно да те гледам. До премала.
Но как да бъда с тебе всяко лято,
когато всяка зима ще те няма?
А исках да си моя - непосилно -
едва сега разбирам, че те губя.
Сърцето от стъкло не е лабилно.
Но аз, но аз не искам да съм с друга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Предложения
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...
  • Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...
  • Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...

Още произведения »