6 февр. 2008 г., 21:43

А искам

1.1K 0 2
 

Животът ми е сив и скучен,

лишен от радост, от тъга...

Все едно и също се повтаря:

часовникът, професията и съня!

 

А искам да живея, да обичам!

Да съм щастлива в краткия си път!

Искам да се влюбя и да чувствам

едно сърце и топла гръд!

 

А не, самотна и сломена,

да чета от скука стихове

и да чакам изтощена

нови рими, в нови редове!

 

Искам да изгарям в жарава!

... пък нека казват, че е грях!

С целувка нежна всичко да забравя
и да обичам без съмнения, без страх!

 

.............................................................

 

Нали в това се крие щастието наше?

Да споделяш дни, копнежи и мечти,

без да търсиш смисъл - да обичаш.

Това е вечното - осатаналото са лъжи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Келорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...